Счупен
миг
„Обърни
се, бабе, да те снимам!”
И
няма да бъде увековечен моментът,
в
който малкият човек наблюдава
картините
на фонтана,
а
как детето козирува на своята баба.
____________________________________________________
Целувката
на времето
сливат
се думите
в
празнота
единствено
от времето целувана
недокоснатата
кана от кристал
няма
да узнае
дали
е някога била
преди
на късчета да бъде
пръсната
__________________________________________________
Камъни
Тъп,
но упорит.
Докато
не ти остане само тъпотата.
Тогава
точиш себе си
в
някой „крайгълен камък”.
Тръгваш
пак.
Вървиш-
до изтъпяване.
Докато
не се научиш
да
се точиш
и
в „препъни камъните”.
____________________________________________________
Каиши
трябват
и
обръч от аплаузи,
за
да се научи птицата
да
ходи.
____________________________________________________
Тишината
е смърт,
когато
не я предполагаш.
„Защо
е
тишина?!”
И
заживяваш във въпроса си,
преборил
тишината.
...
____________________________________________________
Къща
Подпрели
глави един в друг,
като
покрив на къща
в
студентския автобус.
____________________________________________________
Осъзната
емоция
да
помилваш
навелия
се над реката цвят
без
да късаш
километри
от сушата
____________________________________________________
Мъжица
Умението
на жената
да
заглажда ръбовете на ножа,
превръщайки
го в лъжица.
___________________________________________________
Няма
жена,
която
ми е дала нещо аванта.
И
Земята
си
взима живота обратно.
____________________________________________________
Безкрайност
В
зениците на хоризонта зеленооко дете.
В зениците му - хоризонтът.
В зениците му - хоризонтът.
