Сиво.
И
димът отказва вече
да
влиза в гърдите ми.
Като
огнедишащ дракон.
Като
камина със запушен комин.
Бълвам
навън сивота.
Отдавна
съм изгубил способност
да
разделям
на
черно и бяло
хората,
котките
и
случващото се.
Времето,
в крак с мен,
изтърси
някъде представата
си
за контраст.
Само
Слънцето,
като
подправен етикет,
държи
да ни убеди,
че
е Май.
