***

липсваш ми
тихо и леко
превръщаш се
в дишане

Сбогом моя малка запетайке

сбогом моя малка запетайке
пробила и обляла в мастило сърцето ми
и тук се присмивам на себе си
не си на 15
и после контрирам нима има възраст
за глупави стихове
за нови влюбвания
за море по коленете
вятър в косите
планини и малини
сбогом на моята малка крадла
на мигове
и пак ставам смешен на себе си
опита знае
ще кървя няколкостотин листа
и после ще стихна
здравей
на някое многоточие тихо ще кажа
а то в букет ще разцъфне

Крайност

Подредба
***(Не вярвам...)
3
Хората
Плат от дъгата
Странност
Панелки
Над себе си
Различно
*** (Всички бързат...)
Родени да прегорим
*** (След като живота...)
Крайност
Простотата
Отчуждение


Отвъд

Уют
достатъчна
Тя
***
сенки
разходка
***
Сбогом моя малка запетайке
***



***

безжизнена повтаряемост
с времето
все повече
се вклиняват
в пустотата


от строшени часовници
събира сърце



в свят на магия
истината е лъжа





разходка



с натрапник в джоба
и шапка от планини

когато я докоснеш
спира да боли




Сенки


чак мечтаех
друг да те обича
друго щастие да имаш
леко и красиво
като капчици роса
по цвете
но ти избираш
и още пазиш
трънливата ми същност
и още плачеш
и повтаряш
болезнената безконечност
между нас
и сенките
от сплетените ни ръце