С нея изучавам Вселената.
Първа точка
- не задържа мрак.
И после... Плаках.
Цялата е светлина!
И хлъзга се по нея сянката.
И пак заплаках.
Каква Вселена?!
И кой съм аз?!
Защо са ми очите,
щом цялата е
светлина
пречупена в сълзите.
Да я хванеш
– как?!
Да я помилваш
- невъзможно!
А аз,
ревлив хлапак,
преследващ като коте
слънчевото зайче от очите ù,
катурнало ме в мрака на деня.
След първа точка няма изводи.
Дано поне успея да заспя.
