Като паркет!

       Някъде четох... Не мога да се сетя. И  без точен цитат ще минем. Та, четох, как хората всъщност били ангели, но с по едно крило. И за да могат да летят, трябва да се прегърнат силно. С моето момиче опитваме да го направим. И знаете ли, много трудно излезе това... Защото ние, ако сме нещо  с крила,  сме... две... Патки. Опитваме да се гушнем, но е сложно. Пък и  крилата трябва да се позиционират правилно, та като се гушнем, образувалото се цяло да има симетрично разположени криле. Ние опитваме. Ту "цялото" има криле, сочещи в една посока и политаме леко наляво или надясно и падаме. Ту пък са ни насочени едно към друго. И се заплитат, и... От това ми е бинта. Пуша, пиша, нервя се. Тя седи на канапето и чете "Инструкциите".
Аз пък... включвам зарядното на телефона си в контакта. Проблясва ми нещо... "Елементарно е! Като - болтче и гайка е; капачка и бутилка; очила и калъф; щепсел и контакт. Пъзел! Като конструктор... (Тя ме гледа недоумявящо.) Мама му стара, като паркет е! Мъжко и женско." - Викам и я гледам. А тя продължава да премига на парцали.
...

        Тя спря да чете "Инструкциите".  Аз спрях да ровя в интернет за допълнителна информация. И сега ни е хубаво, когато тя се разположи на леглото, вдигне ляво краче, а аз  я гушна  и се облека в топлина. Елементарна сглобка! А оня писател и неговите тъпи, объркващи метафори...  "Сглобихме" се, де. И ако видите в небето, по тъмно, една причудлива фигура, да знаете, че не са сиамски близнаци или Рудолф... "проверяващ чувала" на Дядо Коледа... А двама летящи влюбени...


Посветено на моята Патка.