Някъде четох... Не мога да се сетя. И
без точен цитат ще минем. Та, четох, как хората всъщност били ангели, но
с по едно крило. И за да могат да летят, трябва да се прегърнат силно. С моето
момиче опитваме да го направим. И знаете ли, много трудно излезе това... Защото
ние, ако сме нещо с крила, сме... две... Патки. Опитваме да се гушнем, но
е сложно. Пък и крилата трябва да се
позиционират правилно, та като се гушнем, образувалото се цяло да има
симетрично разположени криле. Ние опитваме. Ту "цялото" има криле,
сочещи в една посока и политаме леко наляво или надясно и падаме. Ту пък са ни
насочени едно към друго. И се заплитат, и... От това ми е бинта. Пуша, пиша, нервя
се. Тя седи на канапето и чете "Инструкциите".
Аз пък... включвам зарядното на
телефона си в контакта. Проблясва ми нещо... "Елементарно е! Като - болтче
и гайка е; капачка и бутилка; очила и калъф; щепсел и контакт. Пъзел! Като
конструктор... (Тя ме гледа недоумявящо.) Мама му стара, като паркет е! Мъжко и
женско." - Викам и я гледам. А тя продължава да премига на парцали.
...
Тя спря да чете "Инструкциите". Аз спрях да ровя в интернет за допълнителна
информация. И сега ни е хубаво, когато тя се разположи на леглото, вдигне ляво
краче, а аз я гушна и се облека в топлина. Елементарна сглобка! А
оня писател и неговите тъпи, объркващи метафори... "Сглобихме" се, де. И ако видите в
небето, по тъмно, една причудлива фигура, да знаете, че не са сиамски близнаци
или Рудолф... "проверяващ чувала" на Дядо Коледа... А двама летящи
влюбени...
Посветено на моята Патка.
