Вики е красива. Висока, слаба и с тен
на бразилски топ модел. С тъмни къдри, в които винаги се навират мъхове от
тополи. Обичам да се случва така. Имам повод да заровя ръце в къдриците и, без да изглежда... любовна ласка. Запознахме
се на една спирка. Бях взел аванс. И след 3-4 бири се чувствах жив. И тя ме
почувства жив. Усмихна ми се. Отидох при нея и казах: "Ако ме почерпите
една бира, ще Ви кажа как няма да Ви болят краката от високите токове".
Почерпи ме. А аз после на една бутилка червено вино и "свинско филе
рокфор" и казах, че я излъгах и не
знам как не болят крака...
Емануела беше портокалово ароматна и със същият нюанс на красиво -
оранжев. Имаше неоново-бяла кожа и червени, нежни, мънички зърна на гърдите.
Притесняваше се от луничките си. "За Бога, Исус срамува ли се от венеца си
- възкликвах аз - ... а нима белият тигър е тъжен от своята уникалност!"
Тя се усмихваше. ... обичаше гората на село и хладния под на вилата. Където
броях луничките и, тя се усмихваше, а
гърдите и нежно кимаха като две кутрета, следящи нещо интересно за тях. Може би
аз и бях интересен...
Ники беше адски синеока и обичаше да ме рита зад коляното. Вярваше, че
сме сродни души и изгубени половини на едно сърце. Плачеше на филми с Мег
Райън. Не се научи да играе билярд, но със сигурност ще помни дълго време
билярдната ми маса. Обичаше да ми подрежда дрехите и изобщо... всичко. Не
намирах нищо после. Веднъж и казах, че няма смисъл от нейното подреждане. Тя
излезе на бегом на терасата. Запали нервно, разплака се и каза -
"Знам..."...
Мария беше... ех, Мария... Не помня как стана така... Мрази ме... Веднъж
ми счупи задния прозорец на колата. Беше говорила, дори с майка ми и и казала,
че трябва да и обърна сериозно внимание, че май майка ми ще става баба. Аз се
вързах, в интерес на истината. ... Само жена може да усети, когато жена лъже...
Майка ми не се стресна. Защото нямаше нищо против, дори с най-голямо
удоволствие искаше да съм баща и,
знаеше, че тя ме лъже. Е, разбрах и аз... и прозорецът на колата разбра,
и колекцията ми от картинки "Турбо ",
която събирах... ах, мамка му... колко време я събирах...
...
Днес е 4 април. Днес реших да се родя.
След толкова години опити нещо ми подсказва, че сега е момента. В търсене на
себе си в чужди очи, забравих да погледна... по-наблизо.
Пуша, пия вода с лед, хрускам леда и пиша мейл:
"Здравей, Вик, какво ще кажеш
- аз и ти, 4 часа под часовника на
площада. Между другото, вкъщи ли си. Ще ти доставят нещо, което много държа да
облечеш за нашата среща"
...
(... представете си още три такива
мейла до гореизброените дами. Представете си и телефонни разговори, ако
пожелаете. Ако сте романтици и вие също плачете на филми с Мег Райн -
представете си и... че гълъб е доставил
писмото.
Но минете покрай този часовник и вижте
- на четвърти април, в четири часа, четири момичета в червени рокли и червени рози
в ръце се гледат умно и...
