запалих... По дяволите, не
останаха свестни цигари за пушене. Тютюн
ли да почна да си купувам или да спра да пуша?! Имам налудничавата идея да си
садя тютюн. Не знам как се обработва после, но си го представям... романтично -
лула и стрит домашно отгледан тютюн...
Нищо не върви днес. Кога е вървяло, ще
кажеш. Никога, но просто днес погледнах през прозореца и светът бе спрял повече
от обикновено. И все се питам - аз ли съм се затичал, та той ми изглежда спрял.
И за къде тичам и накъде, и защо?
... в себе си...
Цял живот все тичам. Спринтьор в
собствените си обиколки. А когато се изпревариш и погледнеш следващия пред теб
и той си ти, а всъщност дали не си бил последен и кого задмина???
запалих... Пие ми се нещо. В
хладилника има само вода. Заслужава ли си да стана от бюрото за чаша вода?!
Гърлото ми съхне, цигарите са гадни, едни жени са ми в главата. Но само там,
при прилежно пакетираните мечти. Кого лъжа?! Прилежно опаковане при мен не
съществува. Всичко е хаос! Едно мокро помещение, използвано за склад. Тясно е,
а има всичко и трупаш, и трупаш. Ма мокрите помещения не са направени за
склад... не са и да са мокри, въпреки наименованието им...
Отворих хладилника. Брат ми е купил
бира. Една Стела седи и се усмихва или просто отразява моята радост. Ей,
наистина се зарадвах. Гледам я със сълзи на очите...
запалих... С бира е друго, по-лесно
преглъщаш горчивия вкус на цигарите. Почти не е гадно. Прекалявам с цигарите и
най-вече с дима от тях. Обичам да се заигравам с него. Да и нарисувам лице и да
я поканя на среща на някой бордюр. Тя ги мисли за планини, но винаги има
доброжелатели, които ще и кажат, че това не връх, а просто къс бетон. Не, че тя
не го знае. По това се различават интелигентните хора. Когато тя каже:
"Ех, какъв връх!"- и някой отсреща се усмихне, защото е разбрал, че
тя знае, че това не е връх. А глупакът ще си каже: "Колко е глупаво това
момиче!"- и ще се покаже, че знае и е умен казвайки: "Това е бордюр,
не е планина!"
запалих... Тя иска да я заведа на
театър. Само че, не знам къде е тази сграда. Ако ми покаже и после ми каже за
кого да викам вътре може и да се навия.
Обещах и да караме колело. Не розово -
жълто. С олющен слой боя, под който прозира старият цвят - оранжев. Хубаво е да
си многопластов, но интересно ми е -хубаво ли е да прозират и другите
пластове?! Да повдигат най-горния и да подават лапи, готови да докопат тоя
човек отсреща и така да го замотаят и притиснат, както често обичам да вадя
въздухът от найлонов плик. Някак става по-удобен. И в джоба можеш да го пъхнеш.
Много хора имат тоя навик - да правят така със себеподобни. Намачкват ги и в
джобчето и айде - на розовото (прясно боядисано, без пластове прозиращи боя);
розово (като "оптимистичен розов свинарник") колело. ... Розов - няма
ли го в самата дума "свинарник". Щото прасетата са розови, но едва ли
предствата за свинарник е розова...
запалих... Пак се сетих, че тя ме
покани на среща: "Като не се сещаш!" Не се сещам - вярно! Навик (да
ме канят) или по-скоро - липсата на този навик (да бъда този, който кани на
среща)... не знам - красива е, малка и мечтателно цинична...
запалих... Навън е вече светло, а беше
вечер. Не успях да заспя. Преди ми се случваше, защото бях нервен. Сега просто
съм прекалено спокоен... Не мисля... Не се притеснявам, че таванът не се върти
от моето вглеждане в него, а продължава така студено да си е просто прашен
таван. Хората се плашат, когато таванът се раздвижи. Аз - когато го мързи да
осъществи тая дейност. Обичам таванът ми да е шантав. Имам силата да го правя,
какъвто поискам. Рисувам с поглед по него. И със затворени очи мога... искам
планини - бордюри и въртящи се тавани...
запалих... Не ми се спи, пиша... и мисля - колко радващ е фактът, че арабите не ползват
тоалетна хартия, а се подмиват. Представете си - всички мюсюлмани почнат да
ползват тоалетна хартия?! Милиони хора - милиарди ролки потребление на тоалетна
хартия...
И друго... Ако наистина оризът в Китай
"замре". Просто спре да вирее. Ей така, изведнъж - скапе се. Това ще
е поводът за трета световна война... милиард и кусур гладни китайци...
резервите на държавата им ще стигнат за... закуска и половин обяд... Милиард и
кусур по 200 грама ориз... Като ни подгонят тези освирепели от глад скакалци,
изтребвайки всичко пред тях...
запалих... Дано китайците и
мюсюлманите продължат да бъдат това, което са!!! Щото не знам как ще стигна до
театъра, а ми се ходи...
запалих...
