Седи
сам в ъгъла.
Пие
ракия
и
сам си говори.
Носи
кюнец,
с
прокарано през него въже,
като
раница.
-
Защо ти е кюнеца? -
някой
го подиграва.
-
За комин. -
сърдито,
но благо,
той отговаря.
-
Остави го. Луд е.
Не
пречи на никого.
Пие
ракия във ъгъла
от
двайсет години.
Носи
кюнец
и
мечтае за къща.
Колко
еднакви сме, Господи!
