Недей!


Нелепа сериозност.
Толкова много превзетост.
И арогантност.
Изгубиш ли чувството си за хумор – бягай от листа.
Не пипай.
И най-тъжните текстове се пишат с усмивка.
Другото е смърт и празнота.
Не е за хората.
Не е изкуство.

Не го разбираш това за усмивката?
Думите нямат значение,
а борбата със сенките, втъкаването им в редове от думи.
И когато поглед човешки премине
иззвънява чистотата на усмивката.
Така от шлаката се прави музика
Ако не умееш – недей.
Недей да цапаш хората.
Недей.

Притвори очи и вгледай се отвъд сенките.
Ако нямаш усмивка за хората,
не сядай пред листа.
Недей.