Когато я няма

Когато заспивам вечер
пластмасата на изстиващия компютър
пука
по същия начин, по който в плетеницата на къщата, 
в стените - по коридорите си, 
потропваха сънливците 
на село. 
В студентските общежития
тръбите на парното правеха същото,
а когато живеех на центъра, по тавана барабанеше 
дъжда
същата песен. 
Колко различни гласове има нощта
в самотата ни
и са еднакво пусти
сравнени
с тишината между телата ни.
Когато те има.