Стъклена

В какъв глупашки свят живееш ти.
В рамка.
В правила.
В контура на думите
обикаляш,
наричайки ги своя свобода.

А всичко те погубва.
Изяжда.
Стоя извън контура 
и подавам ти ръка,
а тя потъва в правилата,
разсипва се на песъчинки
кварц.