Обществен пример

Усещам как 
ще се чуе звук от скъсано жило.
Ще се отвори устата ми.
Езикът ще се спусне надолу.
И после...
Не знам.
Ще разговарям с ботушите си
и уличните кучета.
Мисълта лъкатушещо
ще се разлее на ветрило. 
Ще стана каничка кафе, 
полуразлята върху вятъра -
сюрреалистичен отпечатък
за онзи, който е опитал да прескочи
непосилна му височина.
Ще се превърна в паметник обществен,
жив.
Ще сочат майки - „Ей това се случва,
ако много питаш!”