Не плачете на вицове

И на мене понякога ми се пишат
от онези големи стихотворения,
след които пак  всички въздишат
и възбудено трептят коленете им.

Какво да възпея, кажете?! Нещо
тъжно и тъмно. Болката, май,
на душата, що люби горещо
и в ада живее, жадувайки рай.

Въртях го и суках, и мислих –
не става, братче, не става!
Все си имам късче усмивка
и като удавник пак ще се хвана.

Недостатъчно смачкан съм май,
за да бъда от онези велики поети.
Или лудото в мене няма си край
и в най-тъмното пак ми е светло.

И простете, че отново се смея
на тежките ваши засукани стихове.
Но, наистина, много ви моля,
не плачете на моите вицове.