Съвършен човек

 - Време е - каза с вълнение и болка Ивона.
 - Да вземем такси?... да изкарам колата?!... взе ли одеяло?... нямам бензин! Кажи телефон?!

     Навън валеше сняг. Както винаги, когато не трябва - валеше. Таксито дойде неочаквано бързо.
- Към болницата. По-бързо, ако може - каза на шофьора Александър.
- "Бащата", спокойно, няма да го роди в колата - усмихна се шофьорът. Пусна радиото и подкара колата.
До болницата бяха 20 минути. Това беше и времето, с което разполагаше таксиджията, за да научи това - онова за своите клиенти.

- Хубаво време сте избрали - започна той.
- За какво?- учуден попита Александър.
- За детето, за какво?! Два дни преди Коледа. Още малко и щеше да се роди на една дата със спасителя.
- Не сме го планирали, то просто... - намеси се в разговора Ивона.
- Още по-добре! Сам Бог е решил кога да се роди. На късмет ще е, да знаете! Който се ражда около такива дати, е успявал в живота. Комшия имам, миналата година почина, мир на праха му, да е жива и здрава внучка му - замълча за миг и пусна една тънка мръснишка усмивка, - на 93 си замина, дъртакът му с дъртак. И като казвам, че им върви на такива хора - вървеше му на стареца. Три жени смени, много внуци има. Цял живот командировки. Света обиколи... Ех... То аз с тая "Шкода" повече път съм минал от него, но не е като да си в Египет. Централна гара - стадиона - студентски. Обикалям, обикалям. Разнасям хора, вещи... подаръци... Та като стана дума за Коледа - имате ли си елха. На половин цена ви намирам - малка, спретната, голяма, рошава. Колкото къщата...
Отдавна никой в колата не слушаше шофьора. Той продължаваше да говори. Говореше за недостатъците на живите елхи. Изсичането на горите. За голямата издръжливост на пластмасовите играчки. Как точно и кога се поставят късметите в баницата...


- Колко ви дължа - попита, разтваряйки портфейла си, Александър.
- Нищо - едва ли не обиден отвърна таксиджията. - Живо и здраво да ви е детето! Дайте му библейско име. Ако не е Исус - Йоан да е. А ако е момиче - Мария. - затвори вратата на колата си, пусна радиото, запя и подкара колата по булеварда.

- Ама че човек - усмихна се Александър.
- За едно е прав- каза, със сериозност, Ивона. - Имам чувството, че това дете ще е специално.
- Разбира се, че ще е специално! Нали е нашето дете.
Двамата влязоха в болницата. В родилното ги посрещна сестрата, която топлеше премръзналите си крака на парното.
- А, ето ви и вас - каза с подправено щастие в гласа тя. - Доктор Илиев, дойдоха.


След два часа детето излезе на бял свят.
- Ето го - докторът повдигна малкия човек. - Имате едно силно и здраво момченце.
- Но докторе... - уплашено шепнеше сестрата.
- Знам! - смъмри я тихо докторът.
- Какво има, докторе - попита младата майка.
- А, нищо, детето ви трябва да бъде преместено на по-топло място. Ще ви го донеса да го видите после.
Сестрата уви дребосъчето и го отнесе. Младото семейство се радваше на своя успех, щастливи бяха, че дългогодишната им любов получи материална форма. Ивона, уморена и щастлива, се отпусна на леглото.
- Елате с мен - каза докторът на Александър. - Вие почивайте - отговори на въпросителния поглед на жената. - След мъничко ще ви доведа мъжете - продължи  докторът и се усмихна, усмихна се и Ивона.

- Не знам дали забелязахте, но детето ви има малък недостатък.
- Как така?!... Видя ми се нормално - уплашен реагира Сашо.
- Успокойте се, не е нещо особено, вярно, за пръв път виждам подобно нещо, но не е сериозен дефект. Детето ви има пети пръст на ръцете си. Не мога да си обясня на какво се дължи тази мутация, но мога да ви кажа - поправимо е! От вас искам да измислим как точно да кажем на жена ви. След няколко дни ще оперираме детето.


25 декември - Денят на операцията. Детето беше в операционната, а младото семейство чакаше повторното раждане на своя син.
Доктори от цялата страна бяха наобиколили детето. Описваха всичко, снимаха, цъкаха, коментираха с възбуда:
- Забелязвате ли как този пръст се противопоставя на останалите четири. Ръката му е като щипка на рак. Но съвсем скоро ще бъде нормална човешка ръка.

След няколко часа докторът излезе.
- Как е, докторе? - в един глас викнаха Сашо и Ивона.
- Ампутирахме излишните пръсти. Тъканта ще зарасне без белези - усмихна се, показвайки задоволството от свършената работа и продължи. - Детето ви ще расте като пълноценен човек. Сега вече то е един малък съвършен човек.