Глупави
хора, силуетни деца.
Щъкат,
събират късове нищо.
От
ребрата на слабите правят ведра
и
наливат, наливат. Сякаш го вярват.
Мразя
ги, когато не им стига.
Два
пъти повече, когато се примирят.
А
булевардът черешовите мигли повдига,
готов
да посрещне деня.
Глупави
хора, силуетни деца.
С
мравешки крачки похабяват асфалта.
Рамене
ще повдигнат, потърсиш ли им вина.
Но
какво е без хората булеварда?!
