А как ми си иска да чуя:
„Внимание, вратите се затварят!
Следваща спирка - небето!”
Да, ама не!
Здравей, бетон!
Здравейте, хора
с посивели от смърт лица!
Да, ама не!
Под сивотата
във всеки се гъне дъга.
„Внимание, вратите се отварят!
Следваща спирка - човешка душа!”
