Пишеше
стихове и мечтаеше, как ще оправи тази държава.
И
някак го вярваше.
Сега
с думи продава пилешки котлети, гащи и
вафли.
Понякога
кредити.
В
най-добрия случай - себе си.
Пишеше
стихове и мечтаеше, как всички хора ще са усмихнати.
А
аз съм глупак, който отказва да порасне.
Тя
го е направила.
Осъзнавайки
тежестта на пържолата
и
това, че все някой ще страда.
Може
би е по-хубава отпреди,
а
аз по-глупаво дете.
Пишеше
стихове и мечтаеше, за свобода, равенство и други
красиви неща.
И
някак ги случваше.
С
любов облечена в думи.
Сега
е гола и тръпнеща.
Самата
тя е, може би, любов.
Аз
съм глупаво дете,
което отказва да порасне.
--------------------------------------------------------------------------------
Нищо лично,
събирателен образ, който пък ми е, може би - болезнено личен.
