Помислих,
че съм напълнял,
а
то било защото пуловера е дебел.
Помислих,
че света се е променил,
а
то е защото аз съм различен.
Повярвах,
че заживяхме свободата,
а
всъщност останали сме без корени.
Реем
се – платна без кораб
с
усещане за свобода, а сме всъщност изгубени.
Безпризорни,
опърпани...
Никому
нужни.
Както
уж трябва да бъде.
Но
рефлекса тегли надолу,
навътре.
Като
лук платното желае да се завие,
засади
и покълне.