Непостижимост

Безсмислие
в сърдечните клапи.
Като есенен лист полита поредния човек,
с поредната мечта неосъществена.
Понякога се чувствам като дете
срещу милионите тонове материя.

Пробудиш ли се –
светиш.
Пробудиш ли си
се разтваряш.

Обрулен лист с поредната мечта непостижима.
Безсмислие
венозно.
Спират вените за тебе да работят
и пренасят чуждите отрови.

А пак ще бъде ден.
Ще бъде утро
с пречистваща лекота.

Колкото е леко,
дете очи да отвори
след милувката на нощта.