Понякога се будя
тъжен
и така някак си... осъзнат.
Все едно – ей сега вече, усетил тежестта
на живота,
деня става различен.
От онези дни, които променят
човека.
Но на второто мигане с очи
пробягва някоя лудост
в мене.
Става ми бодро
и свежо,
а света – до колене.
тъжен
и така някак си... осъзнат.
Все едно – ей сега вече, усетил тежестта
на живота,
деня става различен.
От онези дни, които променят
човека.
Но на второто мигане с очи
пробягва някоя лудост
в мене.
Става ми бодро
и свежо,
а света – до колене.
