Кронос

Дотук – добре.
Нататък съм – Кронос.
Каменен хаос.
В чиито вени не тече кръв, 
а олово.
И каквото погълне – 
се стапя.
Каквото докосне – 
се пръсва.
И с Времето разпраща себе си
в теб,
по костите,
докато не се прегърбиш
и коленичиш
пред него

и вселенския ред.