Страх

Черно-бялата ѝ представа за света ме побърква.
Сива стерилност.
Бръснарско ножче през сърцето ми.
Побеждава винаги тя.
И пак я пазя.
Пукат скулите ми от стискане на зъби.
Ръцете съхнат от треперене.
Развържа ли се -
стапя се бръснача на сълзи.

А колко пъти съм рисувал хоризонти.
Колко пъти съм добавял цвят.
Черно-бели продължават да са дните
ѝ.
Стерилност сива.
Врабец във шепа страх.

В нечия друга любов,
може би, ще притихне.

Ще бъде птица светлокоса в нечии очи.
Може би, ще се погуби
Може би - ще се роди.

Мълча и дъвча тишината.
Сърцето си кърви.