Събираме
спомени, думи, листа
и
дръжки от чаши, които сме счупили,
когато,
отново загледани в нищото,
сме
мечтали за нашето случване.
Ужасно
е глупаво (като самия живот),
но
пак ще продължим да го правим.
За
да ни има там някъде истински,
когато
реално ни няма.
И
ще се сменят листата със камъчета,
цвета
на косите, очите ще бъдат различни.
Ще
плачат с дъжда на ноември момчета,
нецелунали
свойто момиче.
