... Събудих се от детски плач в
съня си, в кошмара си. Сънувах дъщеря си как е седнала по турски,
налапала е палеца на крака и си играе с него, смуче го. Аз се занимавах с нещо
- тя си играеше. Чух детски плач и думите - "Тати, тати!"- и я видях
в локва с кръв как е отхапала част от пръста си.
Събудих се. Измих се. Запалих. Помислих. Посмях се. Излязох за работа. В
автобуса съм. Една майка с дете нервничи. Детето е глезено. Прави и напук.
Пищи, дразни всички в автобуса. Не съм спал . Боли ме глава. Нервно ми е.
Детето продължава да пищи. Не знам, представих ли си или наистина го направих,
но отидох при хленчещия дребосък, хванах го за двете крачета и с всичка сила го
ударих в един от металните прътове в автобуса. И стана... тихо...
На работа съм, седя на стълбите и чакам собственикът на 13-ти апартамент
да ни отвори да работим. Пуша и гледам през прозореца Над стъклото се
провеси един дребосък, едно бебе и ми се оплези. Премижих. Отворих очи и вече
бях в нас. Вързан за стола, заобиколен от няколко деца. Около десет бебета.
Едно рижо пушеше и се смееше.
- Не пуши де, малък, ще се
увредиш!
- Да го духаш, дъртак! - отвърна
ми то и изстреля гъст цигарен дим в очите ми.
Усещах, че нещо ме хапе за врата.
Ръцете ми бяха вързани, не можех да се почеша. Беше друго бебе. А други три
ровеха в гардероба ми и хвърляха дрехите ми из цялата стая.
- Е, не така де, не така! - казах
аз.
Един тлъст, леко мургав, чернокос
и къдрав бебок извади едни мои слипове, сложи си ги... запуши си носа и ушите и
се... напъваше. Другите чакаха резултатът от това напъване. Дребосъкът се
напъваше още повече, докато не чух един силен пърдящ звук. Изака се в слиповете
ми. Противният аромат се разнясяше и ми се повдигаше от него. А цялата тумба
бебоци се радваха и ме сочеха с пръст. Онзи, медузообразен пухкав човек, свали
слиповете и ги запрати точно в лицето ми.
- Защо бе, тати... защо?! -
хленчех аз.
А пък друг, снежно бял и рус,
беше намерил ножиците от бюрото и с тях кълцаше съдържанието на портфейла ми.
Не му стигна това, но продължи да рови в шкафа и оттам извади ръкописа на
романа ми. Направи го за секунди на ленти от по половин сантиметър и с една
лекота и радост ги хвърляше към тавана и през тях виждах как бебета купонясваха
и съсипваха къщата ми без да мога да мръдна от стола и да направя нищо. Дори не
ми се викаше. Нямаше смисъл. Извиках все пак:
- Спрете... моля ви, спрете!...
Те спряха. Обърнаха се
едновременно към мен и ме гледаха, както хищник гледа плячката си. Уплаших се.
- А-а-а-з... не спирайте... ако
искате... веселете се... давайте...
Едно момиченце, с розова панделка
на къдравите си руси коси и дълбоки сини очи, тръгна към мен лазешком. Гледаше
ме право в очите, усмихваше се по бебешки и гугукаше. Стигна до мен. Качи се по
крака ми. Седна в скута ми. Усетих как нещо нахлува в пениса ми. Нещо, което
принципно не би могло да влезе там. Болката беше ужасна. Късах се целият.
Скимтях и опъвах жили. Нещото вече беше в стомаха ми... ребрата ми... копаше в
гърдите ми...
- Аааааааааааа...
... една бебешка глава проби
кожата на гърдите ми и застана очи в очи с мене.
- Татиииииии, цун! - каза и ме
целуна по носа.
...
Телефонът ми звъни. Вдигнах.
- Здрасти, отрицателен е...
