Георги Костадинов
Етикети
Автобиография
Краткости
Поезия
Разкази
понякога
от мухата правя слон
от слонът - динозавър
динозавърът ме изяжда
всъщност ме е изяла муха
а от мене остава черно петънце
по предното стъкло
на кабриолета на живота
***
гледах я как спи
и си мислех
че всъщност
бог не е толкова милостив
колкото разправят
ако беше
би ме убил
в този миг
Отчуждение
подялба на света
имаш ли право над нещо
което никога не е било
истински
твое
гълъби на бетонна площадка
делят небето
докато не се превърнат
във змии
а небето става чуждо
непонятни висини
Тя
Чете на стола
до прозореца,
под завесата
Прилича на балерина.
В съзнанието й,
в балончето,
което я огражда като класически шедьовър –
аз съм простак.
Не разбирам от музика
(от изписването й),
но тя е нещо ефирно-високо,
аз съм тътен на бърза река
преобръщаща камъни.
Подредбa
Когато за мен е подредено - за тях е хаос.
Когато те са подредили - за мене е болезнено.
Пространството е живо.
И сгънато по този начин
е човек в кутия
с крака върху главата.
***
Не вярвам в бъдещето.
Не вярвам и в миналото.
Не ми достига скорост да повярвам в настоящето.
Вярата е
най-бързата частица на материалната реалност.
Убийствено бавна.
3
Ние сме единствените същества,
които се страхуват
от живота.
Копринен шал понесен от вятъра –
две сърни, подплашени от влака,
претичаха над тунела
задвижват това
което ги мачка
гордо усмихнати
По-нови публикации
По-стари публикации
Начална страница
Абонамент за:
Публикации (Atom)